It's my red star, steal it...

Роб и Мери Рийд. Алфа семейството на клана на "Стрелците на червената звезда". Виждаха, че гилдията на стрелците в последните десетилетия бързо стопява числеността си, основно защото фамилиите, боравещи с лък и стрели нямаха наследници, а по това време не можеше да си стрелец, без да носиш такава кръв. Рийд също нямаха наследник, мъжки наследник. Имаха само две прекрасни дъщери. Въпреки това продължаваха да опитват отново и отново, защото без техен наследник кланът щеше да се разпадне, а не можеха да стоварят цялата тази тежест върху една от дъщерите си, ако по божия воля или не някой ден ги сполети смърт. Момичетата нямаше да могат да се справят с това. Физически, да не говорим пък за психически. И въпреки това, бяха твърдо решени да обучат и дъщерите си в изкуството на стрелбата. Но се досещате, че няма как да стане това, докато децата поне не станеха на десет. 

И все пак съдбата се усмихна над семейство Рийд и не след дълго Мери зачена за четвърти път, след загубата на три деца по ред след момичетата. Беше твърдо решена, че не може да даде живот на мъжко дете и че утробата й е прокълната да ражда момичета... или да не ражда изобщо.

И точно преди двадесет и четири години в дома на Роб и Мери пропищя бебешки плач, огласяващ почти целия квартал, събирайки целия клан на едно място, за да приветстват така чаканата мъжка рожба на алфа семейството. Усмивките, които красяха лицата на родителите не можеха да бъдат описани толкова лесно, колкото всеки си мисли, че би могъл да ги опише. Всеки път щом се погледнеха, в очите и на двамата грейваше пламък, изпълнен с гордост и любов. Най-накрая дадоха живот на момче.

- Тайлър. - произнесе нежно Мери и целуна новороденото по челото, подавайки го след това на Роб. Той го вдигна над главата си и целия клан извиси тържествен вой, от който земята едва не потрепери.

Малко по-късно, когато всички си тръгнаха и малкият най-сетне бе приспан, дъщерите на Роб и Мери се присламчиха с любопитство до майката, прегърнала нежно новото си съкровище. Надигнаха се на пръсти от двете й страни и впериха големите си очи в бебето.

- Колко е малко и странно. - каза едната и докосна нослето му.

- Калисто, не е странно! - скастри я Кена и погали бузката на новороденото. - Сладко е. Малкото ни братче...

Е... момичетата навършиха десет и съответно дванадесет и обучението им започна. Държаха лъковете с такава прецизност и грация, присъща само на тяхното семейство. Определено нямаше да останат беззащитни. Тайлър беше на девет и не спираше да пита:

- Кога ще се науча и аз?

- Догодина, миличък. - отговаряше майка му и го прегръщаше силно, докато Роб учеше момичетата на тайни техники.

- Не е честно! 

Сърдитата му физиономийка пораждаше още повече любов в сърцето на Мери. Това бяха незаменими за нея спомени, които щеше да пази до гроба си, че и отвъд. Разбира се, малкият не обичаше да чака, заедно с по-големите си сестри приличаха по това на баща си.

- Дай ми това, Кена! - викна той и грабна лъка на сестра си, насочвайки го към мишената. Опъна тетива плавно и освободи стрелата, която полетя като орел, спускащ се към поредната плячка. Острието се заби на няколко милиметра от центъра. - Уха... - Сам не можеше да повярва какво се беше случило току що, а смаяните погледи на цялото му семейство красноречиво показваха, че нямаха обяснение за случилото се.

Добре... обучението му започна с година по-рано от предвиденото. Определено беше упорито хлапе и до седемнадесет годишна възраст усвои страшно много. Ходеше на лов с останалите мъже от клана и се състезаваше постоянно със сестрите си. С наближаването на осемнадесетият му рожден ден, наближаваше и момента, в който щеше да стане пълноправен член на "Червената звезда". Умираше от нетърпение този момент да настъпи. 

Разбира се, никога нищо не можеше да протече по план. С постоянното воюване, ден преди рождения му ден, всички освен него бяха повикани да защитават долината пред града.

- Но татко!

- Ще останеш тук и ще пазиш сестрите си и майка си. И това е последната ми дума по въпроса. Ясен ли съм?

Стрелците бяха ключови фигури в армията, затова почти целия клан се мобилизира и накаца по цялата градска стена. Стрелите им, приличащи на рояк пчели, почти затъмняваха слънцето, докато летяха право към врага. 

Всичко вървеше добре, дори повече от добре. Врагът отстъпваше, поради намаляващите си бойни единици, но една единствена последна вражеска стрела профуча към стената и се заби в гърдите на Роб. Тялото му полетя надолу от стената като камък. Заедно с него жертвите ставаха четиридесет и девет. 

Сърцето на Мери едва понасяше загубата. Единственото, което още я крепеше, единствените, които все още й вдъхваха сили бяха децата й, които стояха до нея неотлъчно. На другия ден беше церемонията по просвещаването на Тайлър, както и рождения му ден, но вместо тържествено, церемонията премина в татуиране на червената звезда (герба на клана) върху рамото на момчето и хилядите изстреляни горящи стрели към полето, формиращи звезда в името на Роб Рийд.